Някога пред входа на храма била изидигната статуя на бог Аполон, а пред посетителите стоял надписът: "Познай себе си" (Гноти сеавтон). В средата на храма се намирал свещеният на бог полукръгъл камък Омфалос (грц. пъп), запазен и до днес, където според древните се намирал центърът на земята. Според Плутарх два орела, излетели от двата края на земята към Делфи и се срещнали точно на мястото, където се намирал и Делфи. Божествените отговори давала пророчицата Пития, наречена така заради питона, убит на това място от Аполон. Тя, като отпивала глътка вода от свещения извор Касотида, дъвчела лаврови листа и седяла на тринога върху пукнатина на почвата под нея, от която лъхали упойващи изпарения, поризнасяла в екстаз апокалиптични и неясни за другите думи. Думите й жреците възвестявали като волята на Аполон.
До оракула се допитвали по частни, военни, политически и други въпроси не само обикновени граждани, но често и фараони, царе и императори. Отговорите били от важно значение не само за Елада. Питагор наричал града "моят Делфи" поради мъдростта, която възвестявали от него Боговете.
От близка пещера извирал свещеният Касталски извор, с чиито води се миели или ръсели поклонниците на бога, преди да влязат в светилището. Наблизо до Делфи в равнината Криса празнували през лятото всяка трета година от олимпиадите прочутите Големи питийски игри, вторите общоелински игри след Олимпийските. На празненствата се играели пантомими, алегория на мита за убийството на питона от Аполон: изгаряли лека дървена постройка, символизираща дворецът на чудовището, а млад делфиец представял бога най-напред като изгнаник и скитник, а после се пречиствал от убийството, като му слагали на главата лавров венец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар