1. Йерусалим по време на йевусейците и на цар Давид
По това време Йерусаилм заема площ най-малко 44 декара. Тъй като северната му страна граница не може да се определи съвсем точно, то някои смятат, че едно закръгляване на 50 декара е реалистично. Йерусалим следователно имал тогава ок. 2000 жители. Това е неочаквано малка цифра, но не бива да се забравя, че Йерусалим не се е намирал в страна с голямо население като Вавилон (350 000) или Ниневия (120 000)(по Йона4;11), а държавните граници при йевусейците са минавали в непосредствените му околности далеч на няколко километри.
2. Йерусалим по времето от Соломон до цар Езекия (X-VIII в. пр. н. е.)
Йерусалим се разширява малко на север и на югозапад от храмовото място. Откритите останки от гробове в последната посока говорят, че това разширяване не е било толкова голямо. Градът вероятно има ок. 130 декара площ и население ок. 5200 души.
3. Йерусалим през следващите столетия до вавилонския плен (VIII-VI в.)
Градът отново се разширява. Тогава навярно се включват в рамките му някои предградия, които възниквали по-рано. Наличието на предградия говори, че площта в самия град е била ползвана най-рационално. Разрастването на Йерусалим по това време е не само резултат на увеличението на населението на Юдея вследствие икономически и други предпоставки (увеличаване на раждаемостта, намаляване на смъртността), но и на това, че след като асирийците унищожили северната, израилската държава в 721 г. пр. н. е., множество бежанци дошли на юг. Така, през това време площта на Йерусалим вероятно стига до 500 декара, а населението му нараства на 20 000 души.
4. Йерусалим след връщането от плен до въстанието на Макавеите (краят на VI в. до средата на II в. пр. н. е.)
Първоначално йерусалим е малко градче, чийто граници не може да се уточнят, понеже не е заграден със стени по това време. Едва Неемия издига отново йерусалимските стени. Градът тогава още е бил разположен на ок. 120 декара и е имал население от ок. 4800 души. В края на този период Йерусалим вероятно е заобиколен от предградия - резултат от общото преуспяване в провинция Юдея.
5. Йерусалим по време на Макавеите (II-I в. пр. н. е. )
Градът отново се разширява значително. подобно на другите палестински градове от елинистичната епоха, като обхваща и части от западния хълм, където се разполага дворецът на Макавеите (Асмонеите). Той има тогава тогава площ ок. 650 декара и население 32 000 души.
6. Йерусалим по време на Ирод Велики (40-4 г. пр. н. е.)
Градът вече заема площ от 740 декара (като се изключат 144 декара на храмовия район) и населението му нараства на 38 500 човека. Разбира се, това е една средна цифра. Точното определяне е в зависимост от доустановяването, къде точно минава северната стена на града в този период. За пълнота може да се упомене, че в слеедващия период - от Ирод Агрипа до разрушението на Йерусалим в 70 г. сл. н. е. - градът вече има навярно ок. 82 500 жители, в случай че северната страна е минавала по на север от сегашната на стария град. Всички приведени цифри фактически са ориентировъчни и малко релативни, тъй като не винаги може с абсолютна сигурност да се установи точното място на всички градски стени, както и възможната по-голяма и по-малка гъстота на населението. По тези причини някои учени дават други цифри - например Ави Йона е на мнение, че Йерусалим по време на Ирод Агрипа е имал 90-100 000 жители, а според Уилкинсън - 76 130.
Да се определи броят на жителите в тази далечна епоха е трудна задача за демографията. Древните литературни сведения в това отношение на са много сигурни. Йосиф Флавий например, обикновено предава добре историческите факти, но цифровите му данни за населението са силно преувеличени; той посочва, че по време на Първото юдейско въстание (67-73 г. сл. н. е.) в Галилея имало 204 селища,, от които най-малкото наброявало повече от 15 000 жители (Юд. война III,3,2), а числото на загиналите в Йерусалим при разрушението му от Тит (70 г. сл. н. е.) било 1 милион (Юд. война III,8,9,3). На друго място Флавий твърди, че в началото на III век пр. н.е. Йерусалим броел 120 000 жители (Против Апион I,197).
Поради всички тези причини учените тръгват по друг път, за да се определи приблизително точно броят на жителите на едно древно селище. Известно е, че числото на жителите на един населен пункт е в зависимост от площта, която той заема, и от икономическите условия на живота. При археологическите разкопки има възможност площта да се измери сравнително точно. След продължително изследване е установено, че на един декар застроена градска площ се издигали в древността средно 5 къщи, като във всяка от тях живеели средно 6-10 души, включително робите и малолетните, или с други думи, на един декар застроена площ живеели средно по 40 души. Тези изчисления се потвърждават при сравнения с градове в Близкия изток в нашата съвременност. Подобно съвпадение е очаквано, защото там на много места дори и днес животът тече в същото русло, както някога - преди хилядолетия, и методите на конструкция на градовете не се различават съществено. Така, в Алепо и Дамаск и днес живеят по 40 човека на декар, а в Триполи (в Ливан) по 50.
