Не вярвам

Не вярвам, не защото няма в какво да се вярва, а защото е скучно.
Защото вярата е изначалната човешка скука да се надяваш на подмолно спасение и помирение с инстинкта да си жива плът?!
Скучно ми е да вярвам в идеологеми, скучно ми е да следвам образи и митологеми. Римата не е от мен, римата е от подредбата на звуците ...

Скучно ми е да се усмихвам на успели психотерапевти, непрочели веднъж през живота си нито Платон, нито Сартр, скучно ми е да чета хора, за които човешкото познание се движи по крайпътията на дебелото им черво и единствената им утеха е физическото им оцеляване и здраве.
Скучно ми е да помагам на оскотели царедворци, за които ласкателството е единственото възможно оцеляване и глупостта - оправдание чрез извинение.
Скучно ми е да вярвам на думите, изказани от амвона или като посвещение; скучно ми е да вярвам и не искам да вярвам.
Ако съмнението е трънливият мост, а вярата - устойчивият, то да се мине по въжения мост е за предпочитане; и който иска да намери спасение, няма да е по пътя на вярата, а по пътя на неверието. Утехата дебне отвсякъде и тя не е в камъка ...