Какво остава - остават думите, неизречени или изречени, остават накъдрените усмивки и жалки жестове за летене ...
Остават сметките, неплатените. И кой ще ги плаща?
Вероятно никой.
Прокуденото време оставя огромно разстояние между това "тук" и онова "там". Отвъд игрите на любов и среднощните заигравки, по тъмно погледите придобиват сластен израз и говорят на непознат език - никой няма право да се гаври с вечерта си, ала всеки го прави - и то, жертвено ...
Защо?
ВСЕКИ чака индулгенции, ала такива няма.
Следва свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар